С два въпроса го помня.
Питаше винаги какво е времето вътре в мен..И какво не ми стига
за пълно щастие.Днес е ..облачно и доста мрачно..
За пълно щастие липсват двата му въпроса..

Чакай още не съм ти разказала..колко безсънни нощи прекарах без теб..и още липсваш ми . Ти ,твоите прегръдки и нас. Липсваш ми .
Пия поредното кафе-паля поредната цигара и си мисля “върни се скъпи,върни се липсваш ми .. Повече от всичко.”
Без теб не мога,а и без теб.. Не искам..
-Е.К.